Стотици се поклониха пред Васил Левски
Ти си нужен и днес, Апостоле! Тази бележка бе оставена под паметника на Васил Левски, навръх 142-ата годишнина от гибелта му. Посланието бе положено старателно от неизвестен пловдивчанин и подпряно с камък, за да не го отвее вятърът. Вибрираше от повеите му и привличаше погледите. Бе самотно под къдравите венци и бе прегазено от подметките на знайни и незнайни партийно представени люде, дошли да дефилират с цветя пред камери и под говорители. Листчето с обръщението към Левски бе искрено, много по-силно и знаково от официалните слова, от военните ритуали, от думите и жестовете на костюмираните политици. Защото даде точния знак, постави диагнозата на обществото ни- нямаме го Апостола, а имаме нужда от него като нация, силна нужда. Доказаха го и стотиците, които дойдоха да се поклонят пред паметта и делото на Дякона.
Стълпотворението в полите на Бунарджика на днешния 19 февруари бе невиждано. Толкова граждани никога е нямало. Това е ясен знак, че сме загубили пътя, но не и надеждата. Че търсим Левски в сърцата си, че не забравяме, че ценим неговите идеали и се стремим към тях. Днес церемонията пред паметника бе знак, че „Времето е в нас и ние сме във времето” , коментира мъж гледката под силуета на Дякона.
Много силен и много правдив текст! Наистина това скромно листче беше далеч по-важно от цялата протоколна суета. И колкото повече се отдалечаваме от пътя, толкова повече ще се увеличава надеждата ни. Не за друго, а да запълва празнотата вътре в нас.